De ce este important să ai un somn odihnitor?
Публикувано от Ambienti

Защо е важно да спиш пълноценно?

Макар че прекарваме една трета от живота си в сън, много рядко се замисляме да инвестираме в правилното място. В тази… бих казал съществена част от живота ни: леглото. Ако все пак сме успели да променим гледната си точка и да осъзнаем, че за да живеем добре, се нуждаем от пълноценен сън, ви препоръчвам да разгледате какви ползи може да ви донесе инвестицията в матрак с високо качество. Използвах съвсем съзнателно думата „инвестиция“, защото наистина вярвам, че всичко, което правим за здравето и доброто си състояние, е най-добрата инвестиция, която правим през живота си. Dorelan е надежден партньор, когато става дума за матраци.

Защо си заслужава да инвестирате в съня си?

Представете си, че след цял ден пред компютъра, когато усещате, че „костите ви се трият една в друга“, се наслаждавате на сладък сън, сякаш сте на луксозен круиз в Южна Италия или в един от луксозните хотели на Амалфийското крайбрежие. Dorelan съчетава високи технологии, елегантност и комфорт за цялостно уелнес изживяване. Предлага премиум гама от матраци, мебели и аксесоари, произведени в Италия. Целият процес — от подбора на материалите и частите до завършването, доставката и монтажа — се следи и контролира от специалистите на Dorelan.

Сънят е по-активен, отколкото си мислите!

Ако все още не знаете защо да направите тази инвестиция, нека видим какво се случва с вас, когато легнете на матрака, за да спите. Наистина ли преминавате в пасивно състояние, в което се откъсвате от външната среда и всичко става тихо и неподвижно? Всъщност нещата се случват точно обратното на това, което си представяте! Сънят е активно състояние, в което тялото и мозъкът ни възстановяват клетките и отделят най-важните хормони, от които се нуждаем, за да живеем здравословно, да бъдем енергични и в добро настроение.

Урокът на Ранди Гарднър: какво се случва, когато нямате пълноценен сън?

През 1964 г. Ранди Гарднър, тийнейджър от САЩ, решил да подобри световния рекорд за най-много часове без сън. В името на науката той успял да остане буден 264 часа поред. Опитът на Гарднър бил документиран от изследователя д-р Уилям К. Демент от Станфордския университет, а здравословното му състояние било наблюдавано от лейтенант-командир Джон Дж. Рос.

Двама от съучениците на Гарднър от гимназията „Пойнт Лома“ — Брус Макалистър и Джо Марчано-младши — водели дневник. Последиците от лишаването от сън, които Ранди изпитал, както и реакцията на организма му, станали широко известни сред общността на изследователите на съня. На третия ден Гарднър проявил силна умора, отбелязва Уилям Демент в доклада си. Клепачите му натежавали все повече, виждал замъглено и му било трудно да чете или да гледа телевизия. Станал раздразнителен и упорит, говорел трудно. Движенията му ставали все по-несръчни, а паметта му изневерявала. След още два дни започнал да халюцинира.

Според докладите от наблюдението, след края на експеримента Гарднър спал 14 часа без прекъсване и се събудил по естествен начин. Останал буден известно време, а след това спал отново около 10 часа. Изследователи заявили пред информационна агенция, че изглеждало сякаш с това експериментът му е приключил. Въпреки това 74-годишният Ранди съобщил, че десетилетия след експеримента си със съня страдал от безсъние.

Науката за пълноценния сън

Напредъкът в невронауките и образната диагностика ни дава все повече научно потвърдена информация за фабриката, в която се превръща тялото ни, щом главата ни докосне възглавницата. Всъщност, докато слънцето залязва и естествената светлина намалява, мозъкът ни получава сигнал от супрахиазматичното ядро — малка структура от клетки, разположена зад очите — да започне да отделя мелатонин. Този естествен хормон ни помага да усетим сънливост и да си „легнем“. Очите ни натежават, трудно се съсредоточаваме дори върху прости неща, прозяваме се и се движим „на забавен каданс“. Сега е моментът да се отправим към спалнята и да оставим тялото и мозъка да задействат фабриката.

Макар да изглежда, че щом затворим очи, оставаме така до сутринта, сънят не е линеен — преминаваме през няколко етапа: три на съня без REM и етапа REM, от четири до шест пъти на нощ. Всеки пълен цикъл продължава между 50 и 90 минути.

Кои са етапите на пълноценния сън?

През първите 10–15 минути дишането постепенно става по-равномерно, а пулсът и мозъчната активност се забавят. Макар да можем да усещаме какво се случва около нас, пред затворените ни очи може да се появяват картини, които нямат връзка с действителността. На този етап можем да изпитаме и онова усещане, че падаме в бездната или че сме „пропуснали стъпало“, което ни събужда внезапно. Макар това явление, известно като „хипнагогичен спазъм“, да не е опасно, то може да бъде добър показател, че сме силно преуморени или подложени на силен стрес.

Следващият етап от съня без REM, известен като лек сън, се характеризира със забавяне на мускулната активност. Пулсът и дишането продължават да се забавят, а телесната температура спада. По-ниската температура създава условия за настъпване на дълбок сън, или „deep sleep“. От него е трудно да се събудите, а ако все пак това се случи, изпитвате объркване и ви е необходимо време, за да осъзнаете къде се намирате.

След кратко връщане към лекия сън (втори етап), най-накрая стигаме до етапа на REM съня, или парадоксалния сън. Това е етапът, който ни позволява да сънуваме. Това се дължи на обработката на емоциите, преживяванията, мислите и ситуациите, с които сме се сблъскали през деня. По време на REM съня мозъкът ни става изключително активен, докато мускулите ни са парализирани, което ни пречи да извършваме движенията, които сънуваме.

Защо сънуваме?

Мозъкът се нуждае от повече кислород, а дишането ни става бързо, неравномерно и повърхностно. Под клепачите очите се движат бързо, откъдето идва и наименованието REM сън — от Rapid Eye Movement (бързо движение на очите). Тогава се случват повечето сънища, макар да изглежда, че можем да сънуваме във всеки от четирите етапа. Именно тези сънища най-вероятно ще си спомним — независимо дали са свързани с преживяното през деня, или изглеждат като предчувствия или предупредителни сигнали.

Още от древността човекът е трябвало да открие онова „сигурно място“, където да не бъде нападнат, докато спи. Вярно е, че днес опасностите са от друго естество. Но мястото, където спим, играе съществена роля за качеството и продължителността на съня ни. Спалнята е също толкова важна, колкото и подходящите спортни обувки за маратонец. Леглото, матракът, възглавницата и внимателно подбраните спални принадлежности значително подобряват съня. А ползата от това се отразява пряко на енергията, яснотата на ума и успеха, на които се радваме през деня!

Избирайте матрака си внимателно! Сънят е вашата суперсила!

Статията е препубликувана от psychologies.ro